РЕСУРСНО ОРИЕНТИРАН МОДЕЛ ЗА ДИРЕКТНА РАБОТА С РОДИТЕЛИ С ЦЕЛ ПРЕВЕНЦИЯ НА ИЗОСТАВЯНЕ НА ДЕЦАТА И ПОДОБРЯВАНЕ НА ГРИЖИТЕ ЗА ТЯХ
Модел за директна работа с родители от уязвими групи, ориентиран към ресурсите на тези семейства, с цел превенция на изоставяне на децата и подобряване на грижите за тях
С прилагането на модела организацията допринася на местно ниво за намаляване на броя на изоставените деца, което е част от дългосрочна държавна политика. Сдружение „Егида” идентифицира три конкретни целеви групи от практиката си, при които в продължителен период е наблюдавала рискове за изоставяне на децата. Тези семейства са част от социо-демографската и икономическа картина на община Пазарджик и се идентифицират като рискови по отношение на грижата за децата. От 2012 година сдружение „Егида” е водеща организация в Консорциум „Алианс за социално развитие Пазарджик”, който предоставя услуги за родителите, насочени към подкрепа на семейства – реинтеграция на деца, настанени в специализирани институции, превенция на изоставяне чрез подкрепа в семейна среда, развиване на родителския капацитет, ориентирани към развиване на ресурсите на семейството, с цел осигуряване на добра грижа за децата. Сдружението има дългогодишен опит в сътрудничеството си със сдружение “Бъдеще” гр. Пазарджик, които подкрепят семейства с икономически трудности и от изолирани райони. Моделът и дейностите му допълва дейностите, които сдружение “Бъдеще” осъществява по посока на подпомaгане на семействата при справянето им с липсата на жилище, на постоянни доходи, разбиране и зaдоволяване на емоционалните потребности на децата. Сдружение “Егида” чрез осъществяването на този проект си сътрудничи с фондация „Надежда и домове за децата”, чиятo дейност е насочена към предоставяне на хуманитарна помощ и превенция на изоставянето чрез подпомагането на семейства в решаването на конкретни битови проблеми.
Описание на проблемите
Представеният модел е насочен към родители от три целеви групи: с нисък родителски капацитет, в това число и непълнолетни родители; родители с непостоянна трудова заетост и доходи; родители на деца с увреждания. В трите целеви групи съществува риск от изоставяне на децата поради различни причини – социална изолация, трайна липса на жилище и доходи, бедност, ниска здравна култура, многодетство, установяване на семействата в неурегулирани райони и други. Моделът е насочен към ранно идентифициране на тези рискове и включването на родителите в обучителни групи и групи за взаимопомощ за развиване на родителски умения с цел подобряване на грижите за децата им и превенция на изоставянето им.
На територията на община Пазарджик се предоставят социални услуги за родителите от трите целеви групи, но те не предполагат извършването на теренна работа за ранно идентифициране на рискове. Развиват се обучителни групи за родителски умения, но те се организират предимно на територията на социалните услуги и не достигат до изолирани райони, терени извън регулацията в общината.
Резюме на модела
Фактор за успех е строгото спазване на алгоритъма на дейностите – теренна работа с целевите групи за идентифициране на рискове за децата в семействата, включване на тези родители в обучителни групи за родителски умения, в края на обучителните групи включването им в групи за взаимопомощ.
Моделът за работа включва няколко етапа в строга последователност:
Първият етап е теренна работа с трите целевите групи с цел ранно идентифициране на рисковете за децата в семействата. Целта е да се достигне до семействата в тяхната обичайна среда, както и да се проучат съществуващи рискове за децата, но заедно с техните родители като част от идентифицирането. Мобилният екип посещава семейства от различни населени места и райони, като провежда разговори с тях. Включва се медиатор от организация партньор, която има опит в дадения терен и работата със семейства. Използва се специализиран инструмент за оценка на рискове за децата, който ни е предоставен от организация партньор и гарантира обстойно обследване във всички сфери на грижа за децата – битови условия, емоционална грижа, образование, безопасност, други.
Вторият етап е мотивиране и включването на тези родители в обучителни групи, които са основани на ресурсите им и стимулират развиването на позитивни модели за родителстване. Обучителните програми са специално разработени за проекта и са съобразени с особеностите и трудностите на целевите групи, които се наблюдават по време на теренната работа. Провеждат се три обучителни групи за трите различни целеви групи като във всяка група присъства обучител и един фасилитатор.
Третият етап е организирането на групи за взаимопомощ за тези родители. В групите за взаимопомощ се осъществява и посредничество на родителите с работодатели за намиране на работа, поставяне на контрацептивни средства. Тези групи се организират от фасилитатор.
Иновативното, с което смятаме, че се различава нашият проект, е последователността на дейностите, която гарантира постигане на резултати, тъй като достигаме до родители в тяхната обичайна среда, идентифицираме рисковете за децата заедно с техните родители, след това им осигуряваме подкрепа, ориентирана към техните трудности.
Новото, което включва моделът, е акцентиране на мъжката фигура в живота на детето, имаща съществено значение за създаване на родство и принадлежност на децата в семейството.
Екипът, осъществяващ проекта, се състои от социални работници и психолози, които имат опит с целевите групи и са мотивирани да търсят положителна промяна за тях.
Сфери на приложение
Моделът може да се прилага на територията на малки и средни населени места с идентифицирани рискове от изоставяне на деца и неглижиране на техните потребности.
В първия етап от прилагането на модела е необходимо екипът за теренна работа да познава добре изолираните райони и районите извън регулация и да бъде обучен за провеждане на теренна работа с фокус проучване на рисковете за децата и ранното им идентифициране в трите целеви групи. Този екип включва двама човека от различен пол, което да спомогне процеса на споделяне от страна на родителите.
Във втория етап е необходимо обучителните групи да се провеждат на места, достъпни за родителите и в близост до тяхната обичайна среда. Обучителната програма да е съобразена с трудностите, които са изведени при тях от проведената теренна работа.
На третия етап в групите за взаимопомощ е необходимо да бъдат създадени контакти с работодатели и представители на местния бизнес, които биха предоставили работа на родителите. Тези групи отново трябва да се провеждат на места, които са достъпни до семействата, тъй като очакваме те да продължат да се провеждат и след края на нашата дейност.
При провеждането на обучителните групи и групите за взаимопомощ е необходимо да се осигури пространство и грижа за децата на тези родители. Родителите посещават групите заедно с тях, тъй като голямата част от тези семейства нямат подкрепяща среда, имат голям брой деца или са самотни родители.
Материалните ресурси, които е необходимо да се осигурят, са: информационни дипляни за дейностите по проекта; автомобил за теренна работа и придружаване на родителите за обучителните групи; дневни разходи за мобилния екип; обучителни зали и материали; разходи за кафе-паузи; закупуване на контрацептивни средства за конкретни теми в обучението; канцеларски материали.
Екипът включва координатор, мобилен екип от двама човека; медиатор при достигане до изолирани райони; счетоводител, отговорник за обучителни програми, фасилитатори, обучители на групите за родителски умения, за медицински лица за прилагане на контрацептивни методи.
Ефективност и въздействие
От страна на семействата наблюдаваме желание за подобряване на условията им за живот – битова среда, пространство за децата и т.н. Наблюдаваме промяна в нагласите на жените по отношение на нежелана бременност – търсят информация за форми за контрацепция и използването им. Наблюдава се стремеж от страна на родителите за осигуряване на достъп на децата до здравни услуги, както и цялостно подобряване на грижите за тях. Между семействата се оформят неформални мрежи от контакти, което им позволява да си оказват подкрепа помежду си относно грижите за децата, както и за други всекидневни дейности.
На територията на община Пазарджик се въведе практика, която продължава, за провеждането на инициативи за ролята на бащата при отглеждането на децата.
През периода на прилагане на модела няма изоставени деца от семействата, до които сме достигнали. В резултат от работата по проекта в едно от семействата бяха върнати две деца.
Фактори за успех
Основен фактор за постигане на успех е човешкият ресурс. Необходимо е хората, които осъществяват дейностите, да познават трудностите и особеностите на целевите групи и да вярват в позитивната им промяна. Екипът, работещ непосредствено със семейството, е важно да има познания за семейната система, различните етноси, детското развитие и др, както и да има компетенции за анализиране, оценка на риск, мотивиране на различни групи хора. Важен фактор са и партньорствата с други НПО, училища, лекари, медиатори и други, които работят с целевите групи с цел достигане до семейства, в които съществуват рискове, както и планиране на съвместна подкрепа към тях. Строгото спазване на алгоритъма на дейностите също е важен фактор за постигането на успех.
Сравнителни предимства на модела
Моделът за работа е лесно приложим и достъпен за организации с опит в работа с посочените целеви групи. Ресурсите, необходими за прилагане на модела, са достъпни – човешки и материални. Не се изисква наличие на голям финансов ресурс. Предимствата на модела се основават на това, че залага на ресурсите на семействата и планира необходимата подкрепа заедно с тях.
Възможности за прилагане в бъдеще и надграждане
В края на проекта сдружение „Егида” включва елементи от модела основно в дейността на услугите Център за обществена подкрепа и Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и младежи с увреждания, които предоставя в град Пазарджик. Теренната работа със семейства от изолирани райони, без доходи и жилище и с нисък родителски капацитет са включени в дейностите на Центъра за обществена подкрепа в град Пазарджик. Обучителните групи за тези родители също продължават като дейност в Центъра за обществена подкрепа. Поставянето на контрацептивни средства и посредничеството с работодатели се залага като част от индивидуалната работа със семейства в ЦОП. Обучителните групи за родители на деца с увреждания се включват в дейността на ЦСРИ.
Кратък случай на оставане на дете/деца в семейството
Н. и С. / на 5 г. и на 2 г./ са деца на двама родители, съжителстващи на семейни начала, от ромски произход. Майката ражда Н., когато е на 14, а три години по-късно се появява С. Децата са припознати от бащата. Младите родители нямат подкрепа от семействата си. Често сменят местоживеенето си, изпитват финансови затруднения. Безработни са. Мобилният екип се среща с тях по време на едно от посещенията си в ромската махала на град Пазарджик Майката споделя, че среща сериозни затруднения в грижата за децата – финансови, битови, емоционални. Няма подкрепа от собственото си семейство, нито от семейството на съжителя си. През настоящата година се появява и криза в семейните отношения. Появява се бабата по майчина линия, която предлага на майката да заминат да работят в чужбина. Майката напуска семейството, изоставяйки децата си. Идентифицирани са непосредствени рискове за изоставяне на децата. Бащата е притеснен и изплашен, колебае се дали ще се справи с грижите за тях. Обмисля да ги изостави в институция. Той е включен в обучителните групи за родители без доходи и жилище, а след това и в групите за взаимопомощ. По време на тях другите родители му вдъхват увереност, че ще се справи, дават му съвети и напътствия. Въпреки трудностите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, той се опитва да им даде най-доброто от себе си. Бащата споделя, че е получил разбиране по време на обученията в групите, почувствал се е по-уверен в собствените си сили и възможности да отглежда децата си, получил е нови знания за това да бъдеш родител. Останалите родители го приемат, подкрепят и насърчават да продължи да полага грижи за децата. Бащата споделя, че никога не е бил разбиран и подкрепян от семейството си и ще се постарае децата му да не изпитат същото.
Към момента В. отглежда самостоятелно двете си деца Н. и С., започна работа, двете деца посещават детска градина.
***
Този модел е създаден и описан в рамките на проект „Семейството – гарант за щастливо детство”, реализиран от Сдружение „Егида”, Пазарджик в продължение на 24 месеца, финансиран в рамките на програма „Вяра в децата и семейството” на Фондация Лале и Фондация Оук с 40 106 лева.